Старобългарски речник
сꙑнъII 
сꙑнъ -сꙑнѹ м Кула, крепост с сѫтъ обьмъш нашѫ странѫ. ꙗкоже се сꙑнове ꙙст. въꙁбран҄ѣѭште нашествꙗ ратънꙑхъ С 94.21 обае днъ т сꙑнъ раꙁорхъ. обае народа свободхъ твоѧ пакост С 512. 18 да прѣславьнъ нꙑнꙗ херсоньскꙑ градъ бꙑстъ. въ багъра мѣсто  рьвьн. стꙑхъ оцъ  арꙿхеппъ кръвьѭ ѹкрасвъ сꙙ. сꙑнꙑ пртворвъ обоѭдѹ несѣкомааго камꙑка. на ереткꙑ  на ратьнꙑѧ С 543.3  помъ  стъ старꙿца. де въ малꙑ сꙑнъ. же бѣ тъгда въ манастꙑр С 553.27 напрасно облакъ покрꙑ го свѣтьлъ.  вьсꙿ сꙑнъ С 570.8  самъ сꙑнъ колѣбаше сꙙ акꙑ овоште ꙁꙑбл҄емо отъ многа вѣтра С 570.9 братꙿꙗ же сѫштаа (!) на сꙑнѹ ѯ҃. в(.)сплштевавъше съмꙙтошꙙ сꙙ С 570.11  бѣжꙙште ꙁлѣꙁошꙙ  сꙑна С 570.12 абъ же прѣста сꙑнъ отъ ꙁꙑбаньꙗ.  облакъ прѣде С 570.17 Изч С Гр πύργος Нвб Ø