Старобългарски речник
сꙑнъI 
сꙑнъ -сꙑнѹ м 1. Син елсавет же сплън сѧ врѣмѧ родт е. ꙇ род снъ М Лк 1.57 З А тѹждь бꙑхъ братрі моеі. ї страненъ сномъ матері моеѩ СП 68.9 въ врѣмꙙ жꙙтвѣ шъдъш да съберетъ класꙑ на пштѫ себѣ. полож на ꙁем сна свого С 43.16 (съ самодрьжъць б)ьість бльгарїнь родомь ѹ(нѹ)к(ъ н)к(ол же  рѱмѧ) благовѣрьнѹ. снь арона В 2. В християнството — Бог Син, второто лице на Света Троица шьдъше ѹбо наѹте вьсѧ ѩꙁкꙑ. крьстѧште ѩ въ імѧ отца  сна  стааго дха М Мт 28.19 З А СК вѣнецъ мѫенкомъ. стнънꙑ бгъ. же надъ вьсѣм бгъ. съ сꙑномъ  стꙑмъ  жвотворꙙштмъ С 144.11 в(ъ) мѧ ѡтьца  съна  стаго дѹха аꙁъ самопⷧь (!) рабъ бж() полагаѫ памѧть (ѡц)ꙋ  матер  брат(ꙋ н)а кръстѣхъ с(хъ) СН 3. Потомък, наследник ѡсанна снов давꙑдовѹ М Мт 21.9 ЗI, СК. Срв. Мт 21.15 М, ЗI, СК; К 1а 38 К1b 14 С322.14 С326.17 С330.15 тѣмъ же сам съвѣдѣтельствѹете себѣ. ѣко снове есте ꙁбвъшхъ пркꙑ М Мт 23.31 ꙇ мъногꙑ снвъ ꙁдрлвъ обраттъ къ г бѹ хъ М Лк 1.16 З А 4. Прен. Човек, имащ близка връзка с някого [нещо]; последовател доброе же сѣмѧ се сѫтъ. снве цсрствѣ. а плѣвелъ сѫтъ снве непрѣꙁнн М Мт 13.38 З А У ꙇ егда бѫдетъ творте  сна ћеоньнѣ сѹгѹбѣша васъ М Мт 23.15 ЗI ѣко снве вѣка сего мѫдрѣше пае снвъ свѣта въ родѣ своемь сѫтъ М Лк 16.8 З ї снъ беꙁаконеніѣ не пріложітъ оꙁълобті его СП 88.23 сіхъ бо раді грѧдетъ гнѣвъ бжі. на снꙑ протівънꙑѩ К 2а 39 сꙑне дꙗвол҄ь. подрѹже огню. ѫжко тьмѣ. поꙿто мѫш тако сѹровѣ. раба божꙗ артемона С 233.8 тꙑ же ꙁълоꙁьлѣ въплаеш. ꙗко не въсхотѣ ѹвѣдѣт стннааго ба. давъшааго т жть. сне сотоннъ С 115.26 5. Малкото на животно се цсръ тво грѧдетъ тебѣ. кротокъ  вьсѣдъ на осьлѧ. ꙇ жрѣбѧ сна ѣрьмьна М Мт 21.5 ЗI А СК прінесѣте гю снꙑ овьнѩ СП 28.1 блѫдьнꙑ сꙑнъ Блудният син мꙑ же ѧда добраа дѣла сътѧжѧще. поревънѹмъ. древльнюмѹ блѫдънѹмѹ снѹ. ꙇже покаанемь отвръꙁе двьр црства СЕ 70а 16 нъ прм нꙑ въ твое клюбе беꙁгрѣшъне. ѣко же  блѫдънааго сна. ꙇ раꙁбонка. ꙇ мꙑтара СЕ 86а 10 сꙑнове браьн υἱοὶ τοῦ νυμφῶνος Сватбари, гости на сватбен пир еда могѫтъ снве браьн постт сѧ. доньдеже съ нм естъ женхъ М Мк 2.19 З.Срв. Лк 5.34 М З сꙑнове сон҄ υἱοὶ [τῆς] Σιών Синове Сионови, синове на Сион — като образно название на жителите на Ерусалим или на юдейския народ аште да сте сꙑнове сѡн҄. лкѹте съ ꙙдꙑ свом С 324.23—24 сꙑнове ѹмрьщвл҄ен οἱ υἱοὶ τῶν τεϑανατωμένων Осъдените, обречените на смърт; смъртните по велью мꙑшьцѩ твоеѩ. сънабьді снꙑ ѹмръштвенꙑхъ СП 78.11 гъ съ нс на ꙁемⷧѭ пріꙁьрѣ. ѹслꙑшаті вьꙁдꙑханіе окованꙑхъ. раꙁдрѣшіті снꙑ ѹмръщвенꙑхъ СП 101.21 сꙑнъ божь [ὁ] υἱὸς [τοῦ] ϑεοῦ, ὁ ϑεόπαις, ὁ τοῦ ϑεοῦ παῖς, [ὁ] ϑεοῦ λόγος Божият Син Исус Христос ꙁаѧло еваньћлѣ схва сна бжѣ М Мк 1.1 З А СК ѣко грѧдетъ годна  нꙑнѣ естъ. егда мрътв ѹслꙑшѧтъ глсъ сна бжѣ М Йо 5.25 З, А.Срв. Йо 5.28 М З А по срѣдѣ двѣма жвотома поꙁнанъ бꙑвъ. ꙇѵ снъ бж К 13b 27 Срв. С451.2 Обикн. мн.Последователите на Христос, верните, праведниците. блажен съмрѣѭшті. ѣко т снове бжі нарекѫтъ сѧ З Мт 5.9 А, СК. Срв. СЕ85b 14 К9а 34 С423.12—13 сꙑнъ громовъ υἱὸς βροντῆς Син на гърма, на гръмотевицата — прозвище на всеки един от двамата Зеведееви сина — ап. Яков и ап. Йоан, ученици и последователи на Христос  ѣкова ꙁеведеова. ꙇ оана братра ѣковлѣ. ꙇ нарее ма менѣ. воанръћесъ. еже естъ сна громова М Мк 3.17 З сꙑнъ плътьнꙑ υἱὸς κατὰ σάρκα Човек аште бо сꙙ тебѣ не сповѣдѣ. сꙑнъ пльтънꙑ не могѫ сꙙ нарешт С 355.11 сꙑнъ погꙑбѣльнꙑ [погꙑбѣл] ὁ υἱὸς τῆς ἀπωλείας Обреченият на гибел, Юда Искариотски нктоже отъ нхъ не погꙑбе. ткъмо (!) снъ погꙑбѣлънꙑ М Йо 17.12 А СК сꙑнъ свѣта [свѣтѹ] [ дьн] υἱὸς [τοῦ] φωτός, υἱὸς φωτὸς καὶ ἡμέρας Син на светлината, Христов избраник доньдеже свѣтъ мате. вѣрѹте въ свѣта. да снве свѣтѹ бѫдете М Йо 12.36 З А СК въторое кръщене премⷧеш дꙿнесь братре ... ꙇ снъ свѣтѹ бꙑваеш СЕ 90b 18 да бѫдетъ съсѫдъ ꙁбъранъ. снъ  наслѣдьнкъ. твоемѹ црсѹ. снъ свѣтѹ  дьн СЕ 94а 16 сꙑнъ ловѣьскꙑ [ловѣь] [ὁ] υἱὸς [τοῦ] ἀνϑρώπου, ὁ υἱὸς τῶν ἀνϑρώπων, ὁ υἱὸς τοῦ ϑεοῦ Човекът ъто естъ лкъ ѣко помъніші . л снъ ль ѣко посѣщаеші его СП 8.5 не посрам гі ѹпъваѭщааго на тѧ. прѣдъ снꙑ л СЕ 32а 14 се же трѣбѹтъ отъ насъ да вѣмъ мꙙ господа нашего вьс сꙑнове ловѣьст С 262.25—26 Богоизбраният между човеците Исус Христос. нъ да ѹвѣсте ѣко власть матъ снъ лвскꙑ на ꙁем отъпѹщат грѣхꙑ М Мт 9.6 З, А, СК.Срв. Мк 2.10 М, З, А, СК, Б;Лк 5.24 М З А СК ѣко ѹꙁьрте сна лскааго. грѧдѫща на облацѣхъ на нбо. ꙇ сѣдѧща о деснѫѭ слꙑ СЕ 48а 15 М З А СК Б ЗП О Н У Е СП СЕ ТФ К С Х Р БН В КН Вар Гр υἱός λόγος ὁ τοῦ + ЛИ в генитив. сънъ Нвб син ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА