Старобългарски речник
сꙑновьство
сꙑновьство
-а
ср
Осиновение Божие
ꙙдо. нꙑнѣ обновт сѧ хощеш. естънꙑмь покаанемь. ꙇ вьꙁскат пръвааго отества. ꙇ сновьствѣ его прмѣст сѧ. егоже остѫплъ бѣ прѣстѫпленемь
СЕ
66b 7
Изч
СЕ
Нвб
Срв
синовен
прил
