Старобългарски речник
сънт 
сънт -сънѭ -сънш св Съчиня, съставя писмен текст пршъдъ любьꙁнѣ. къ просвѣштеню твого роꙁмꙑшлꙗꙗ. ѡ болюбꙿе. просꙗвшхъ подвгомъ. положхъ скоростѭ съконьат. гѹ повелѣваѭштѹ. отьтъ (!) тебе м вьꙁвѣштенаꙗ. кѹпꙿно бо же  прѧт м. отъ тебе раꙁѹмно напсанаꙗ.  окꙑ отъ съна въꙁбѹждаѭшта мꙙ. сънт  псанью прѣдат. ꙗже отъ ловѣка бжꙗ анна С 543.20 Изч С Нвб съчиня, съчинявам ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР