Старобългарски речник
съшьствь 
съшьствь -ꙗ ср Посещаване, посещение; съшествие мол нѣкꙿто фарсе га да ꙗстъ сь н҄мъ  вьлѣꙁъ въ домъ фарсеѡвъ вьꙁлеже. вдш л съшествꙗ ѹжасть ... вдш л ловѣколюбьства лхотъкъ С 390.28 даѧ пштѫ вьсе пльт.  ꙁъванъ на обѣдъ робомъ свомъ. не подражвъ сꙙ прде к н҄емѹ. да ꙁъванмъ покажетъ свого съшьствꙗ вꙑсотѫ С 391.3—4 пото клевештеш о момъ съшеств. пото л ꙁълобш мо ловѣколюбьств. гоже прѣжде тꙑ сꙙ насꙑт С 394.6—7 съшьствь свѧтаго дѹха κατάβασις τοῦ ἁγίου πνεύματος Съшествие [слизане, проявление] на Светия Дух [едно от лицата на Светата Троица според християнското учение за троичността на Бога] егдаже беꙁнаѧльнꙑ оць. беꙁнаѧльное рождьство. снѹ своемѹ ѡтъкрꙑ. ꙇ стааго дха съшестве. троьское съвъкѹплене съвѣстьствова СЕ 53а 12—13 ѡ бꙑть намъ ѣко не бꙑт. въ гроꙁъное правьдвое съшестве. стааго емѹ дха. гю по СЕ 60b 2 ѡ оделѣнь намъ. льст кѹмръсцѣ. съшествемь стааго емѹ дха гю СЕ 60b 5 Изч СЕ С Гр συγκατάβασις съшеств съшестве съшьств Нвб съшествие остар ЕтМл