Старобългарски речник
съшт 
съшт -съшѭ -съшш св Съшия, ушия нъ аште тꙑ адаме помꙙнеш. гда въ породѣ обнажа. кого дѫба лств вьꙁьмъ.  съшвъ себѣ с. одеждѫ сътвор С 347.29 Изч С Гр συρράπτω Нвб съшия, съшивам ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА