Старобългарски речник
съхранꙗт 
съхранꙗт -съхранꙗѭ -съхранꙗш несв 1. Съхранявам; пазя непокътнат, запазвам невредим съхранѣетъ гь вьсѩ кост іхъ. н една отъ нхъ не съкрѹшітъ сѩ СП 33.21  двьр пр омѣ не отвръꙁъ. нъ врата цѣсарьствꙗ ловѣкомъ отвръꙁъ. а врата гроба  пеат неврѣжденꙑ съхранꙗѧ С 459.15 вь ꙁемьѭ же въдрѫжено коп въкорен сꙙ. облень сꙑ съгрѣшеню нестрьгномо. на мѣстѣ съхранꙗмо. до дꙿнешьнꙗаго дьне С 560.25 Пазя, запазвам, опазвам. ꙇ оходѧщхъ нашхъ братъ ... ꙇл съ нмь въхождене. ꙇ схождене хъ. въ мрѣ съхранѣѩ. стопꙑ  хъ справ СЕ 18b 12 Предпазвам, защитавам от нещо лошо. съхранѣ отъ всего дѣѣнѣ  кова. ꙇ дха неста СЕ 18b 14 2. Спазвам, изпълнявам, съблюдавам, придържам се въпрⷭ҇о. съхранѣеш л до съмрът. послѹшане старѣшнꙑ. ꙇ вꙿсеѩ братрѩ ѣже о хѣ. ѿ҇вⷮ҇ѣ съхранѣѭ ха рад СЕ 87а 15—16, 18 Изч СП СЕ С Гр φυλάσσω σῴζω съхранѣт Нвб съхранявам ОА ВА АК ЕтМл БТР АР ДА