Старобългарски речник
съхрант сѧ 
съхрант сѧ -съхранѭ сѧ -съхранш сѧ св 1. Съхраня се; запазя се в определен вид, с определени качества ѡблъкъше сѧ въ обраꙁъ нестьлѣнꙿна. ꙇ вѣръна женха. съхранте сѧ. въ кротост. ꙇ цѣломѫдрь СЕ 97b 2—3  достотъ мѣсто мѹ подат. о себѣ прѣбꙑват. ꙗко да бѫдетъ.  самомѹ беꙁ врѣда съблюст сꙙ. не слѹгѹмѹ отъ бꙑвъшааго бол҄ьша благꙑм дѣлꙑ.  юнꙑ съхрантъ сꙙ бе ꙁапꙙтꙗ С 548.20—21 2. Предпазя се, спася се от нещо лошо ї бѫдѫ непоенъ (!) съ німъ.  съхранⱔ (погр. вм. съхранⱙ, Север., с. 19а, бел. под линия) сѩ отъ беꙁаконеньѣ моего СП 17.24 отъ маст же вьсѣкоѧ добь съхран сꙙ. по вьсꙙ же асꙑ. съмрьть помꙑшл҄ѣѧ дѹшѫ своѭ въстав на бол҄ьшꙙ трѹдꙑ С 274.10 СП СЕ С Гр φυλάσσομαι διαφεύγω Нвб съхраня се ВА АК ЕтМл