Старобългарски речник
съхрант
съхрант
-съхранѭ
-съхранш
св
1. Съхраня, запазя непокътнато
псано бо естъ. ѣко анћлмъ свомъ ꙁаповѣстъ о тебѣ съхрант тѧ
М
Лк 4.10
Срв.
СП90.11
любѧ дшѫ своѭ погѹбтъ ѭ. ꙇ ненавдѧ дшѧ своеѩ. вь мрѣ семь. въ жвотѣ вѣънѣемь съхрантъ ѭ
М
Йо 12.25
З
А
СК
съхрані дшѫ моѭ ꙁбаві мѩ да не постꙑждѫ сѩ ѣко ѹпъвахъ на тѩ
СП
24.20
Срв.
СЕ75b 1
ѣко гь любтъ сѫдъ. ї не оставтъ прⷣ҇нꙑхъ своіхъ. вь вѣкъ съхранѩтъ сѩ
СП
36.28
ꙇ дажд ꙇмъ ... хвалѧщемъ мѧ твое стое. ꙇ неосѫжденъно съхрант сѧ. прѣдъ тобоѭ
СЕ
20а 15
аште бо своѧ вѣрꙑ не съхран. то н нашеѧ матъ съхрант
С
66.9, 9—10
Образно.
въꙁдастъ мі гь по правъдѣ моеі. і по істотѣ рѫкѹ моею въꙁдастъ мі. ѣко съхраніхъ пѫті гнѩ
СП
17.22
Предпазя, спася.
съхран мѧ отъ жвота немощьнааго. ꙇ наѹ мѧ на вꙿсѧ ꙁаповѣд твоѩ ходт
СЕ
36а 21—22
ꙁастѫп сп помлѹ съхран нъ
СЕ
57а 14
Срв.
СЕ61а 23
СЕ63а
10
се съхранлъ тꙙ стъ богъ отъ ратьнъска прхожденꙗ
С
293.10
2. Спазя; изпълня [закон, заповед, завет и др.]
ѣвхъ мѧ твое лвкмъ. ѩже далъ ес мьнѣ отъ мра. тво бѣшѧ мьнѣ ѩ далъ ес. ꙇ слово твое съхраншѧ
М
Йо 17.6
З
А
СК
аще л хощеш вь жꙁнь вьнт. то съхран ꙁаповѣд
СК
Мт 19.17
не съхранішѩ ꙁавѣта бжѣ. въ ꙁаконѣ его не іꙁволшѩ ходіті
СП
77.10
їскѹсішѩ і прогнѣвашѩ ба въшьнѣго. і съвѣдѣніѣ его не съхранішѩ
СП
77.56
ї дастъ імъ странънꙑ ѩꙁꙑкꙑ. трѹдъ людеі наслѣдовашѩ. да съхранѩтъ оправьданьѣ его
СП
104.45
не съхранішѩ съвѣта его. вьсхотѣшѩ хотѣнъю въ пѹстꙑні. ї скѹсішѩ ба въ беꙁводьнѣ
СП
105.13
ꙁакона твоего раді съхраніхъ правъдꙑ твоѩ
К
2а 6
не сътворь волѧ твоеѩ. ꙇ не съхрань повелѣне твохъ
СЕ
78а 18—19
нъ се ꙿто сътвормъ ꙗко ꙁавѣтъ бож прѣстѫпхомъ. ꙗко ꙁакона данааго намъ не съхранхомъ
С
386.30—387.1
3. Наблюдавам, дебна
слава. вь концъ не істълі дадові. въ тѣло псанье егда посъла саѹлъ і съхран домъ его ѹбті ї
СП
58.1
съхрант ꙁаконъ
νομοφυλακέω
Спазя закона
шротоѭ подрагъ мьнꙙште сꙙ ꙁаконъ съхранꙙште велаѭтъ
С
339.23—24
съхрант
сѧ
М
З
А
СК
СП
СЕ
К
С
Р
Гр
διαφυλάσσω
φυλάσσω
τηρέω
ὑπομένω
κατασκευάζω
διατηρέω
παραφυλάσσω
съхраніт
съхраніті
Нвб
съхраня
ОА
ВА
АК
НТ
ЕтМл
БТР
АР