Старобългарски речник
съходъ 
съходъ -а м Съшествие, слизане [на земята, в земния свят] днѣмь гласомь сповѣдѣ. гь мо  богъ мо. тꙑ свомъ съходомъ моѭ дшѫ вьꙁнесе. отъ не доаанънꙑѧ глѫбнꙑ С 505.21 Изч С Гр συγκατάβασις Нвб Срв споход м спохождане ср ЕтМл РРОДД