Старобългарски речник
съходт 
съходт -съхождѫ -съходш несв 1. Слизам, спускам се, движа се надолу лкъ еднъ съхождааше отъ ема въ ерхѫ. ꙇ въ раꙁбонꙑкꙑ вьпаде М Лк 10.30 З А СК  ꙇже на кровѣхъ. да не съходітъ въꙁѧтъ ꙇже естъ въ домѹ его А Мт 24.17 съⷯдⷪѧщю ісѹ съ горꙑ. сърѣте і народъ многъ СК Лк 9.37 За течност — стичам се. се ѹбо коль добро і коль красьно. еже жт браті въкѹпѣ. ѣко хріꙁъма на главѣ. съходѩштеї на брадѫ ароновѫ. съходѩштї на ометꙑ рꙁꙑ его СП 132.2 За валеж — падам. ѣко роса еръмѹнѣ съходѩштіѣ на горꙑ сонѩ СП 132.3 Срв. СЕ9а 13 2. Прен. За Св. Дух и безплътните божествени сили — снизхождам ꙇ абье въсходѧ отъ водꙑ. ꙇ вдѣ раꙁводѧшта сѧ нбса. ꙇ дхъ ѣко голѫбь съходѧшть на нь М Мк 1.10 З, СК.Срв. Йо 1.32 М, З, А, СК, Б;Мт 3.16 З А СК еръданъ въꙁврат сѧ вьспѧть. вдѣвъ огнь бжествьнꙑ. пльтъскꙑ съходѧщь надь нь СЕ 3а 13 ꙇ отъ тебе естъ вꙿсе дꙑхане благо. ꙇ вꙿсь даръ съвръшенъ. съвꙑше съходтъ отъ оца т свѣтломь. ꙇмьже мѧ просвѣт СЕ 79b 2 събѫдѫште сꙙ вдѣ вдѣн двьно. слꙑ нѣкꙑѧ съ небесъ съходꙙштꙙ С 93.3 агг҄елъ глагол҄ꙙ петров. ꙗко могѫ нꙑнꙗ прѣдъ собоѭ. поставт бол҄е нежел дꙿва на десꙙте легеонъ агг҄елъ. дьнесь же боголѣпьно. въкѹпѣ же  храбъръскꙑ  владꙑꙿскꙑ. съходтъ на ада  на сьмрьть С 463.12 Образно. хлѣбъ бо бж естъ съходѧ снбсе.  даѩ жвота мрѹ М Йо 6.33 З, А.Срв. Йо 6.50 М З А  ꙁьрꙙ свѣта же о н҄хъ.  вьꙁьрѣвъ на небо. хотꙙ вдѣт отъкѫдѹ стъ свѣтъ. вдѣ вѣньцꙙ съходꙙштꙙ на главꙑ стꙑхъ С 78.11 3. Прич. сег. деят. като същ. съходѧще м мн οἱ καταβαίνοντες Тръгващите, отправящите се на път съходѩщеі вь море вь корабліхъ. творѩщеі дѣланьѣ въ водахъ многахъ. т вдѣшѩ дѣла гнѣ.  юдеса его вь глѫбнѣ СП 106.23 добл҄е съходт ἐν γενναιότητι С благороден произход, от знатно потекло съм обѣшташꙙ же сꙙ нѣкотор. отъ н҄хъ сломꙿ етꙑр десꙙт. добь съходвъше съконьат сꙙ С 175.9—10 М З А СК Б СП СЕ С Гр καταβαίνω κατέρχομαι κάτειμι [κατιέναι] [вар. παραγίγνομαι] съходіт съходіті Нвб Срв сходя ’дойда, спусна се, сляза’ диал НТ