Старобългарски речник
сътѫжт с 
сътѫжт с -сътѫжѫ с -сътѫжш с св 1. Опечаля се, наскърбя се, разстроя се  ꙗкоже на мноꙁѣ кажꙙ. молꙙ прпадаѧ. кланꙗѧ сꙙ. ѹвѣштат го не вьꙁможе. сътѫжвъ с стꙑ.  въꙁдъхнѫвъ дхомъ. прлежно молтвѫ сътворвъ. отꙿпѹст го пѫтемъ свомъ т благословестввъ С 527.15 2. Падна духом, изпадна в униние, обезсърча се рее бо гь. бѫдѣте прсно готов. ѣко не вѣсте дьн ꙇ аса. вь ньже прдетъ коньна. тѣмьже ѧда не сътѫжмъ с СЕ 71а 1 ѡ окан  вьсѣко окаан. то пострадавꙿше толь скоро сътѫжвъше с отъвръгосте сꙙ влдкꙑ хса.  сам сꙙ діꙗволѹ прѣдасте С 107.15—16 л кто отъ васъ прмъ господа сътѫж с. со стъштвьше сꙙ плаете сꙙ С 388.14 Разколебая се, поколебая се. не сътѫж с вѣроѭ. не вьꙁьрѣ на хѹлꙑ н ꙗꙁвꙑ С 427.6 3. Измъча се, изтормозя се же сътѫжвъ с отъ наслꙗѭштааго томꙋ бѣса. мѫꙙштааго .  аб къ тхѹѹмѹ прстанштѹ стьцѹ бжью ѹстрьм сꙙ С 567.8 Изч СЕ С Гр στενοχωρέομαι λειποτακτέω βαρύνομαι ὀκλάζω Вж. при сътѫжат с [сѧ] Нвб