Старобългарски речник
сътѫжт 
сътѫжт -сътѫжѫ -сътѫжш св 1. Притесня, измъча не сътѫж мар. не сътвор пеал же отъ марѧ С 242.29 2. Навредя, направя зло помлѹі мѩ бже ѣко попьра мѩ лвкъ. весъ денъ борѩ сътѫж мі СП 55.2  прѣдастъ ѩ вь рѫцѣ врагомъ  ѹдолѣшѩ імъ ненавдѩщ іхъ.  сътѫжішѩ імъ враѕі іхъ СП 105.42  се агꙿг҄елъ гнь съшедъ съ небесе. стрꙙсе вънъ пештьнцѫ съ огн҄емъ.  не дастъ огню сътѫжт ма С 5.24 сътѫжхъ твое ... тръпьльствѹ Г б 24 Изч СП С Г Гр ὀλιγοψυχέω ϑλίβω παρενοχλέω сътѫжіт Вж. при сътѫжат с [сѧ] Нвб