Старобългарски речник
сътѫжат с [сѧ] 
сътѫжат с [сѧ] -сътѫжаѭ с [сѧ] -сътѫжаш с [сѧ] несв Отстъпвам, поддавам се, унивам, падам духом глааше же  пртъѫ къ нмь. како подобаатъ въсегда молт сѧ. ꙇ не сътѫжат с М Лк 18.1 Изч М З Гр ἐγκακέω Нвб Срв стъжни ми се диал НТ стънжен прил диал ЕтМл