Старобългарски речник
сътѫжань
сътѫжань
-ꙗ
ср
Притеснение, затруднение
въскръбѣхъ пеальѭ моеѭ ї съмѩ сѩ. ѡтъ гласа вражьѣ отъ сътѫжаньѣ грѣшьніа
СП
54.4
бꙑвъ вь н҄е. мръско сътѫжан вдѣвъ. пеальнъ бꙑ въ ѹмѣ
С
282.19
Изч
СП
С
Гр
ϑλίψις
ὄχλησις
сътѫжан
Вж. при
сътѫжат
Нвб
