Старобългарски речник
сътѧꙃат сѧ 
сътѧꙃат сѧ -сътѧꙃаѭ сѧ -сътѧꙃаш сѧ несв 1. Разговарям, беседвам, разисквам, обсъждам ꙇ ѹдръжашѧ слово вь себѣ. сътѧꙁаѭште сѧ то естъ еже ꙁ мрътвꙑхъ въскръснѫт М Мк 9.10 З ꙇ сътѧꙁаахѫ сѧ дрѹгъ къ дрѹгѹ глѭште. то естъ слово се М Лк 4.36 З А рее же къ нма. то сѫтъ словеса с о нхъже сътѧѕаата сѧ къ себѣ дѫща М Лк 24.17 З А раꙁѹмѣ же с. ѣко хотѣхѫ  въпрашат.  рее мъ о семь л сътѧѕаете сѧ М Йо 16.19 З А 2. Споря, препирам се ꙇ ꙁдѫ фарсѣ  наѧсѧ сътѧꙁат сѧ съ нмь. ꙇскѫште отъ него ꙁнаменѣ съ небсе М Мк 8.11 З ꙇ пршедъ къ ѹенкомъ. вдѣ народъ мъногъ о нхъ. ꙇ кънжьнкꙑ сътѧꙁаѭштѧ сѧ съ нм М Мк 9.14 З ꙇ въпрос кънжънкꙑ. ъто сътѧѕаате сѧ вь себѣ М Мк 9.16 З ꙇ прстѫпь еднъ отъ кънжьнкъ. слꙑшавъ ѩ сътѧѕаѭштѧ сѧ. вдѣвъ ѣко добрѣ отъвѣшта мъ. въпрос  каѣ естъ ꙁаповѣдъ пръва вьсѣхъ М Мк 12.28 З дрѹгъ къ дрѹгѹ бо сьтѧꙁааше сѧ на пѫт. къто естъ бол҄і З Мк 9.34А сътѧꙃаѭще сѧ м мн οἱ φιλονεικήσαντες Спорещите, препиращите се о сътѧѕаѭштхъ сѧ кто боле М 77а 25 3. Изумявам се, недоумявам  поѭтъ владꙑьствꙗ.  трепештѫтъ нове.  двꙙтъ сꙙ ѹжасаѭште сꙙ къ себѣ  сътꙙꙁаѭште сꙙ глагол҄ѫтъ. то се страшно слово  боꙗꙁнь.  трепетъ  ѹжасъ. ꙿто се велко  двъно ѹдо С 458.19 сътѧꙃат сѧ о словес συναίρω λόγον Поисквам сметка от някого; разчиствам, уреждам си сметките с някого сего рад ѹподобло сѧ естъ цсрстве нбское лвкѹ цсрю. ꙇже въсхотѣ сътѧꙁат сѧ о словес. съ рабꙑ свом М Мт 18.23 ЗI А наенъшю же емѹ сътѧꙁат сѧ о словес. првѣсѧ емѹ длъжънкъ еднъ. тъмоѭ таланътъ М Мт 18.24 ЗI А по мьноꙁѣхъ же врѣменехъ прде гь рабъ тѣхъ. ꙇ сътѧꙁа сѧ съ нм о словес М Мт 25.19 З А СК М З А СК Е С Гр συζητέω ζητέω διαλέγομαι συλλαλέω ἀντιβάλλω διαπορέω сътѧꙁат сѧ сътѧѕат сѧ сътꙙꙁат сꙙ сьтꙙꙁат сꙙ Нвб Срв състезавам се