Старобългарски речник
сътѧжат 
сътѧжат -сътѧжѫ -сътѧжеш св 1. Придобия, спечеля въ тръпѣн своемъ стѧжалъ ес мъꙁдѫ своѫ ое прѣпдⷪбне Е 23б 8—9 помѣні сънемъ твоі їже сътѩжа їспръва СП 73.2 Срв. А16b 20 Е32а 4—5 тѣмьже не порабощамъ сѧ. рѣвънꙑмъ похотемъ. нъ дшевънꙑѩ подвгꙑ. ꙇ плодꙑ сътѧжмъ СЕ 69а 23 сътѧжавꙑ м ед ὁ κτησάμενος Този, който е придобил; придобилият, спечелилият съблюд е стꙑм аћлꙑ свом. ꙇ съподоб сътѧжавъшаго е. неꙁавдьлвомь окомь. наслаждат сѧ. отъ него. ꙇ хвалѫ тебѣ прност СЕ 15а 19 2. Получа, взема, приема како бо не богатъ вьсемѹ мрѹ жіꙁнь. ꙇ съпсенье сътѧжавъ К 14b 29 Срв. С453.18 3. Държа у себе си, нося със себе си не сътѧжте ꙁлата н съребра. н мѣд пр поѣсѣхъ вашхъ М Мт 10.9 З.Срв. К 4а 28—29 4. Запазя, съхраня въ тръпѣн вашемъ сътѧжте дшѧ вашѧ М Лк 21.19 З А СК ѣко бескврънъно тѣло сътѧжавъш. кръвѫ мастъ стааеш. прѣславнаѣ Е 34б 6 ї въведе ѩ въ горѫ стꙑнѩ своеѩ. горѫ сіѭже сътѩжа десніца его СП 77.54 мꙑ же ѧда добраа дѣла сътѧжѧще. поревънѹмъ. древльнюмѹ блѫдънѹмѹ. снѹ. ꙇже покаанемь отвръꙁе двьр црства СЕ 70а 14 пае же вь схъ мѣсто. да сътѧжмъ подобаѭщаа стꙑмъ. братролюбе. беꙁмⷧъве. съмотрене СЕ 91b 25—26 хъ бо нꙑ ꙁоветъ прсно. въꙁъмѣмъ орѫже съмꙑслъно. сътѧжмъ добродѣане. сътърмъ протвънꙑѩ слꙑ СЕ 98а 8 М З А СК Е СП СЕ К С Х Р Гр κτάομαι стѧжат сътѩжат сътꙙжат Нвб Срв [при]тежавам несв