Старобългарски речник
сътьнкъ 
сътьнкъ -а м Стотник, началник на войсково отделение от сто души ꙇ отъвѣщавъ сотьнкъ рее емѹ. г. нѣсмъ достонъ да въ домъ мо вьндеш М Мт 8.8 З А СК вдѣвъ же сътьнкъ бꙑвъшее прослав ба глѧ. въ істнѫ лвк сь правьдень бѣ М Лк 23.47 З А о сотьнцѣ М 76а 24 памѧⷮ стго семеѡна. по плът ѫжкꙑ г҃(нѣ архепскп)а ерсл(м) (...)а.  стго корнлѣ сътнїка Е 29б 18 тѣлеса мрътвꙑмъ ѹготовшѧ сѧ. егоже сотьнкъ ѹжасе сѧ. ꙇ вꙿс сѫщ съ нмь СЕ 51а 4 М З А СК Е СЕ Гр ἑκατόνταρχος ἑκατοντάρχης κεντυρίων сотьнкъ сьтьнкъ сътнїкъ Нвб сотник остар ВА Срв стотник ОА ЕтМл БТР АР