Старобългарски речник
сътрѧст 
сътрѧст -сътрѧсѫ -сътрѧсеш св 1. Разтърся, раздрусам ꙇ сътрѧсъ і дхъ нестꙑ. ꙇ въꙁъпвъ гласомъ велемь ꙇꙁде ж него М Мк 1.26 З.Срв. Мк 9.20 М, З, А, СК;Лк 9.42 М З А  сътрѩсетъ гь пѹстънѫ (!) кад҇ск҇ѫ СП 28.8 сътрѩсе ꙁемлѭ і съмѩте ѭ СП 59.4 2. Прен. Унищожа, погубя ѣко сѣнъ егда ѹклонітъ сѩ. отъѩсъ сѩ.  сътрѩсъ сѩ ѣко проѕі СП 108.23 Изч М З А СК СП Гр σπαράσσω συσπαράσσω συσσείω ἐκτινάσσομαι сътрѩст Нвб сътреса остар ОА НТ ЕтМл стреса остар стряса диал Дюв НГер стърся БТР АР