Старобългарски речник
сътрѧсат 
сътрѧсат -сътрѧсаѭ -сътрѧсаш несв Разтърсвам, раздрусвам гласъ гнъ просѣкаѭшта пламенъ огна. (!) гласъ гнъ сътрѩсаѭштаго пѹстꙑнѫ СП 28.8 Образно. естъ бо дръꙁъ.  бесрама. н дѣвъства срамⷧѣѩ сѧ. н цѣломѫдрѣ ьтꙑ. н благовѣрѣ боѩ сѧ. н ꙇнѣм етерꙑ добродѣань. ѹмоленъ бꙑваѩ. сътрѧсаѩ  съсѣкаѩ. напастьм ꙇ бѣдам облагаѩ СЕ 88а 18 їстнѣ. сътрꙙсааше же мъ.  бестѹднѣ вьꙁрааше на раба бжꙗ С 554.12 отъ себе сътрѧсат ἀποσείομαι Отърсвам от себе си, отхвърлям пото радость отъ себе сътрꙙсате. то сльньцѹ сьꙗѭштѹ тъмѫ любте С 324.21 Изч СП СЕ С Гр συσσείω сътрꙙсат сътрѩсат Нвб стресвам остар ВА стресам диал ДА стръсвам, стръсквам БТР сътрисам диал ОА ЕтМл стръсям диал ДА стърсвам БТР АР