Старобългарски речник
сътрѣт сѧ 
сътрѣт сѧ -сътьрѫ сѧ -сътьреш сѧ св 1. Срутя се, разруша се  сътворвъше ꙁнамен кръстъно на лцхъ свохъ. въꙁдѹнѫшꙙ на капшта.  тѹ абе сътръшꙙ сꙙ.  бꙑшꙙ акꙑ прахъ С 180.17 2. Затрия се, погубя се, похабя се аще кꙿто не съхрантъ брашенꙿца. тол мꙑшъ его въкѹстъ. л сътъретъ сѧ. кт денъ да посттъ сѧ СЕ 104b 26 Изч СЕ С Гр λικμάω Нвб сътрия ’затрия, погубя, премахна’ диал НГер ДА Срв [за]трия [се]