Старобългарски речник
сътрѣт
сътрѣт
-сътьрѫ
-сътьреш
св
1. Смачкам, смажа, стъпча
ꙇ падꙑ на камене семъ съкрѹштъ сѧ. а на немъже падетъ сътъретъ і
М
Мт 21.44
ЗI.
Срв. Лк 20.18
М
З
потъкѫ сѧ о наковалѣ непобѣдімѣемъ. нъ сам съть(..)ні (сътьре, А. Достал, с. 96, бел. под линия) бꙑшѧ
К
12b 25
Срв.
С448.21
того рад вдꙙ сотона. болтъ съкрѹшвъ сꙙ. сътьре бо хс подъ ногама ловѣьскама
С
11.29
2. Строша, изпочупя, разруша, разбия
ї ꙁбі віноградꙑ іхъ. ї смокъвнье хъ ї () стръ (сътре, Север., с. 137а, бел. под линия) вьсе дрѣво прѣдѣлъ іхъ
СП
104.33
текъ блаженъ въ цръкъвште. вьса капшта сътъръ повръже на ꙁем
С
107.7
ѡ веле ѹдеса двьна. же дѹшѫ отъ ѫꙁъ сьмрьтънꙑхъ отрѣшъ. же врата адова раꙁвръже. двьр желѣꙁнꙑ сътьре
С
311.16
акꙑ съсѫдꙑ глннꙑ. тьлѣн ѹма съвръшꙿшѧѧ сꙙ сътъретъ
С
336.10
гда ꙗвь сꙙ немоштьнь сътрълъ сьмрьтьнꙑѧ ꙁаворꙑ
С
473.1
3. Изтребя, унищожа, погубя
пріꙁъва гладъ на ꙁⷷлⷨѭ. вьсе ѹтвръжденье хлѣбьное сътⷬь
СП
104.16
благословьнъ грꙙдꙑ. мѫеню дръжавѫ сътрътъ
С
342.2
дѣмъ въложмъ дрѣво въ хлѣбъ мꙋ. сътьрѣмъ го отъ ꙁемьѧ жвꙑхъ
С
353.5
не отъбѣгатъ отъ сѫжденꙑхъ пръстъ нашхъ. не сътьретъ брьньнꙑхъ творьць
С
506.23
Образно.
въꙁъмѣмъ орѫже съмꙑслъно. сътѧжмъ добродѣане. сътърмъ протвънꙑѩ слꙑ
СЕ
98а 9
ѡ гласа сло адъ спровръгъш. врата мѣдьна сътъръш
С
317.8
Изч
М
З
СП
СЕ
К
С
Гр
λικμάω
συντρίβω
ἐκτρίβω
συνϑλάω
ὄλλυμι
τρέπω [вар. κατακλάω]
стрѣт
Нвб
сътрия [се], сотрия [се]
диал
НТ
ЕтМл
ДА
сътривам [се]
диал
НГер
стрия [се], стривам [се]
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
[за]трия [се]