Старобългарски речник
сътрьпѣт 
сътрьпѣт -сътрьплѭ -сътрьпш св 1. Изтърпя, понеса; издържа мъки, изпитания ꙗвѣ стъ ꙗко ꙁьл сте.  мꙙтежьнц.  не мате мошт сътрьпѣт гнѣва го С 29.14 Срв. С29.17 глаголаахѫ бо дрѹгъ къ дрꙋгѹ. ꙗко не матъ дот мѣста. до етꙑрь дьнї. како бо матъ сътръпѣт толкъ пѫть С 31.9—10 съпастел҄ь рее. ꙁвол҄ен ваше добро. нъ же сътрьптъ до коньца. тъ съпасетъ сꙙ С 71.1 блаженꙑ же кодратъ ... добь сътрьпѣ лютꙑѧ тꙑ мѫкꙑ.  не прѣмѣн сꙙ оть бжѧ надеждꙙ С 105.4 вьсѣкъ бо сътрьпѣвꙑ съпасатъ сꙙ вь вѣкꙑ С 159.28 не можеш бо тꙑ сътръпѣт скрьб пѹстꙑн҄ьскꙑхꙿ С 169.27—28 же васъ рад прѣстрадахъ ...  сътрьпѣхъ да васъ съпасѫ С 475.29 2. Допусна, приема, съглася се се прѣстрада да нꙑ отъ неправдꙑ работꙑ ꙁьметъ.  отъ неьстꙗ ꙁбавтъ. сего рад сътрьпѣ пострадат пльтьѭ. подадтел҄ь нашего жвота С 480.13 пръво ѹбо сътрьпѣ хъ пропꙙтъ бꙑт. да бѣсꙑ сѫштꙙѧ на аерѣ проженетъ. повѣшенъ бꙑстъ на дрѣвѣ С 482.10 не сътрьпѣт ἀπαγορεύω, οὐ φέρω, οὐχ ὑποφέρω, οὐχ ἵσταμαι Не издържа, не понеса не сътръпѣвъ дръꙁост мѫжь. прѣвъꙁвьрѣвъ ꙗростѭ. съматраꙿше ко б прмꙑшлен ꙁобрѣст С 88.27 колко ꙁълодѣскѫ сьмрьть прѧшꙙ. ѧт бꙑвъше о неправьдахъ. мꙑ же по правьдѣ не сътрьпмъ л С 91.17 дꙿного же тъьѭ оставшꙙ бе ьст. недостона рекше. сѫшта небесъскꙑхъ ьст. же аб протвѫ болѣꙁн не сътрьпѣвъ. къ ратънꙑмъ ѹбѣже С 93.9  въсадт сътворено слово о въскръсен л бо овъ протвѫ женъскꙋ прѣштеню не сътръпѣ С 442.26 не сътрьпѣт бран ὑποδύομαι τῇ ἥττᾳ Претърпя поражение, неуспех прѣлѫкавꙑ бо  нестꙑ врагъ бжемъ рабомъ ... блѫднꙑмъ мѹ нападе бѣсомъ. ꙗко тако мѹ наслт. ꙗкоже таковѹѹмѹ мѫжѹ ... к томѹ ѹже до старост дошъдъшѹ. не сътръпѣт бран.  ꙁлѣꙁъшѹ въ прградъ. бꙑт съ отроковцеѭ. беꙁаконьꙗ себе оскврьнт тноѭ С 521.16 С Гр φέρω ὑπομένω ἀνέχομαι ἀντέχω διαρκέω ἐγκαρτερέω εὐτονέω сътръпѣт сьтръпѣт Нвб стърпя [се], стърпявам [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА