Старобългарски речник
сътрьпѣнь 
сътрьпѣнь -ꙗ ср Търпение, търпеливост, издръжливост мат дꙿного блаженꙑхъ. тѣхъ вдѣвъш прокꙑхъ. ѹже стѹденѭ ѹмеръшꙙ. а свого нае дꙑхаѭшта. ꙁа слоѭ  ꙁа сътрьпѣн лютꙑхъ. оставьꙗѭштемъ го кнꙙꙁемъ. ꙗкоже могѫшта нѣкако раꙁмꙑслт. сама свома рѫкама вьꙁемꙿш на рамо. въꙁлож на кола С 96.3 Изч С Гр καρτερία сътрьпѣн Нвб Срв стръпяване остар НГер стърпяване остар ЕтМл стърпя се, стърпявам се Дюв ЕтМл БТР АР