Старобългарски речник

сътлѣщ

сътлѣщ -сътлькѫ -сътльеш св Смачкам, размажа, строша тꙑ сътлъе главѫ ꙁмьевѫ СП 73.14 Изч СП Гр συνϑλάω Нвб стлъка, стлъча, стълча ’счукам, смачкам с чукане’ диал ВА Дюв НГер ЕтМл РРОДД ДА