Старобългарски речник
сътворт сѧ 
сътворт сѧ -сътворѭ сѧ -сътворш сѧ св 1. Стана някакъв, превърна се в нещо сътвор сѧ самъ ꙁнамен въ благо. да ѹвѣдꙙтъ ꙗко помловалъ ѧ с С 110.8 дьвѣ бо птц въвръжете тꙙ въ клокоштѫштъ конобъ.  пльт твоѧ вьсꙙ съвьрꙙтъ  сокомъ сꙙ сътворꙙтъ С 233.24 аште вдш ловѣка дꙗвола сътворьша сꙙ.  прдѫшта к тебѣ. тако жде  тꙑ одолѣ. далъ т стъ власть хс С 381.16 2. Само 3л. Извърши се, случи се, стане тае пршъдъшѹ мѹ веерꙿ. въпрашааше го. да т сꙙ то ꙁъло сътвор С 275.29—276.1 ꙿто ѹбо сътвор сꙙ дьнесь С 431.15 жена же молтвꙑ насладвъш сꙙ. обраштааше сꙙ въ своꙗ славꙙшт ба. о всѣхъ сътворвъшхъ сꙙ ѹдесехъ С 560.19 акоже по нѹжд то [..] (сꙙ, А. Минчева, Индекс, с. 160) сть сьтворло а не дьрꙁостѫ н сьмѣнмь МЛ 20 ꙁвѣстъ сѧ сътворт πληροφορέω Проявя вярност към някого а юда обдѣ покаан. аште  сьребро поврьже ждомъ  рее мꙿ. съгрѣшхъ прѣдавъ крьвь беꙁ внꙑ. обае не въста н въсплака сꙙ ... нъ тъѭ сло сплетъ дꙗволѹ. ꙁвѣстъ сꙙ сътвор С 363.3—4 С МЛ Гр γίγνομαι συναντάω πράσσομαι сьтворт сꙙ Вж. при сътворт Нвб