Старобългарски речник
сътвор҄ень 
сътвор҄ень -ꙗ ср 1. Сътворяване, създаване съмотрьше бо вънѫ сътворене хъ. мꙿногоестънѹмѹ мен твоемѹ. двмъ сѧ СЕ 1а 4 2. Извършване, осъществяване по сътворен же комсѹ обꙑенꙑѧ поꙁорꙑ. повелѣ на ѹтрьн҄ дьнь првест раба божꙗ артемона С 226.7—8 по прѧт м отъ ловѣколюбвааго ба велкꙑ даръ. по сътворен отъ мене скврьнꙿнааго велкꙑхъ ѹдесъ С 525.16 Постъпка, деяние. гі бже вꙿсемогъ. тебѣ бѫдѫ аꙁъ сповѣденъ. вꙿсѣхъ мохъ грѣхъ. ꙇ моего лха сътворенѣ сего СЕ 72а 7 3. Творение їс же ловѣколюбьць сꙑ. хотꙙ промꙑслт ꙁа свого сътвореньꙗ. вьсе пострада насъ дѣл҄ьма. да мꙑ отъ осѫжденьꙗ свободь бѫдемъ С 484.2 бес сътвор҄еньꙗ ἄκτιστος Несътворен тѣмъ  днѣмъ поклон҄енмъ слѹжмъ. дно трьм сьставьн божьство. беꙁ наꙙла. бе сътворенꙗ. несъгонмо. н прѣмѣнмо С 327.27 мрьско сътвор҄ень κοσμοποιΐα Сътворението на света прстав въꙁлюбьне ѹмъ с къ гласѹ.  обрꙙштеш само то слово. же стъ вь мрьстѣѣмь сътворен С 317.15—16 отъ сътвор҄еньꙗ мра [мрѹ] Според християнското летоброене — от времето на създаването [сътворението] на света црь ра(ꙁбїень б цремь васїлїемь) ѕ҃ф҃к҃в҃ го лⷮѣ оть створенїа мра В напса (же сѧ въ) лѣто отъ сътво(ренꙗ мро)у ҂ѕ҃.: ф҃а҃. нъд(кта ѕ҃) Изч СЕ С В СН Гр δημιουργία τὸ τελέσαι τὸ ἐπιτελεσϑῆναι ποίημα сътворен сътвор҄ене створенїе Нвб сътворение остар ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР ДА