Старобългарски речник
сътварꙗт 
сътварꙗт -сътварꙗѭ -сътварꙗш несв Правя, върша нещо ꙇ отъ елма. ꙇ отъ ꙇдѹмѣѩ. ꙇ съ оного полѹ ꙇордана. ꙇ сѫштеі отъ тѹрѣ ꙇ сдона. много мъножьство. слꙑшавъше елко сътварѣаше прдошѧ къ н҄емѹ З Мк 3.8 съвѣтъ сътварꙗт на кого συμβούλιον δίδωμι κατά τινος [вар. συμβούλιον ποιέω] Наговарям се, правя заговор срещу някого ꙇ абье ꙇшьдъше фарсѣ. съ іродѣнꙑ съвѣтъ сътварѣахѫ на н҄ь. како ꙇ бѫ погѹбл З Мк 3.6 Изч З Гр ποιέω сътварѣт Нвб сътварям, стварям остар диал ВА НТ ДА Срв сътворявам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР