Старобългарски речник
съсѫщьнъ
съсѫщьнъ
-ꙑ
прил
Който обладава една същност, едно естество с някого; който съществува заедно и едновременно с някого; единосъщен
сѫ влко бже вꙿседръжтелю. вꙑшъне цръ славѣ. ꙇже съ жвꙑмь твомь. ꙇ съсѫщьнꙑмь сномь. ꙇ сходѧщмь отъ тебе дхомь ... прꙁьр мⷧдъномь окомь. на съмѣрене раба твоего сего
СЕ
93а 16
Изч
СЕ
Гр
ἐνυπόστατος
Нвб
Срв
единосъщ, единосъщен