Старобългарски речник
съсѣщ 
съсѣщ -съсѣкѫ -съсѣеш св 1. Съсека, отрежа с меч гь правьденъ съсѣе въїѩ грѣшьнкъ СП 128.4 тѹ бо тъгда сьсѣе хс. въ ѹжасѣ главꙑ сльнꙑхъ С 466.17 2. Прен. Съкруша, унищожа ꙇ съсѣкѫ отъ лца его врагꙑ его. ї ненавідѩштѩѩ і побѣждѫ СП 88.24 Изч СП С Гр συγκόπτω διακόπτω сьсѣщ Нвб съсека ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА