Старобългарски речник
съсѣкат
съсѣкат
-съсѣкаѭ
-съсѣкаш
несв
Съсичам [унищожавам] [образно]
естъ бо дръꙁъ. бесрама ... н благовѣрѣ боѩ сѧ. н ꙇнѣм етерꙑ добродѣань. ѹмоленъ бꙑваѩ. сътрѧсаѩ съсѣкаѩ. напастьм ꙇ бѣдам облагаѩ
СЕ
88а 18
Изч
СЕ
Нвб
съсичам, съсека
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
