Старобългарски речник
съсѣкат 
съсѣкат -съсѣкаѭ -съсѣкаш несв Съсичам [унищожавам] [образно] естъ бо дръꙁъ.  бесрама ... н благовѣрѣ боѩ сѧ. н ꙇнѣм етерꙑ добродѣань. ѹмоленъ бꙑваѩ. сътрѧсаѩ  съсѣкаѩ. напастьм ꙇ бѣдам облагаѩ СЕ 88а 18 Изч СЕ Нвб съсичам, съсека ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА