Старобългарски речник
съсѣдат сѧ
съсѣдат сѧ
-съсѣдаѭ сѧ
-съсѣдаш сѧ
несв
За кръв — съсирвам се, ставам гъст
тѣло бо вь стѹдень въпадъ. ꙁапрьва ѹбо вьсе оснꙗтъ. съсѣдаѭшт сꙙ крьв. потомъ въꙁмѫштатъ сꙙ. въскꙑптъ
С
89.15
Изч
С
Гр
πήγνυμαι
Нвб
съсядам се
диал
НГер
НТ
ЕтМл
