Старобългарски речник
съсьць 
съсьць -а м Женска гръд, гърда въꙁдвгъш гласъ една жена отъ народа рее емѹ. блаженое рѣво ношъше тѧ. ꙇ съсъца ѣже ес съсалъ М Лк 11.27 З А СК ѣко се дьнье грѧдѫтъ. вь нѧже рекѫтъ. блаженꙑ неплодъв  рѣва ѣже не родшѧ. ꙇ сьсъц же не дошѧ М Лк 23.29 З ѣко тꙑсрⷮъгоі мѩ іштрѣва ѹпъванъе мое отъ сосьцю матері моеѩ СП 21.10 Изч М З А СК СП Гр μαστός съсъць сьсъць сосьць Вж. при съсъ Нвб