Старобългарски речник
съсъ 
съсъ -а м Женска гръд, гърда ꙗко се мат ꙙдолюба. подавъш съсъ младеньцѹ. веселтъ сꙙ дѣтштꙋ првлаꙙштѹ мꙙкъкѫ пштѫ млѣка С 312.3 таже гда сꙙ сьсꙙде млѣко  осꙑрѣ. ꙁаградтъ пѫть сьсѹ С 312.8 прподобꙙтъ сꙙ цръквьн кръмьнц. дѣтехъ же млѣко по вьсꙙ дьн. пшт себѣ отъ матера съса съсѫтъ  прсно просꙙтъ С 384.15  ꙗко аште кто вдтъ матере ꙙдолюбѫ млѣка не мѫштѫ.  сво ꙙдо вдꙙшт плаѫште.  подадѫштѫ съсъ. да не надо дѣтшта. нъ да отъ плаа ѹставтъ С 384.21 Образно. такоже  мꙑ прьвꙑ съсъ подавъше ѹмѹ вашемѹ веселꙗахомъ сꙙ. вамъ сѫштемъ млѣка словъмъ С 312.12 не бо нъ  мꙑ. вдꙙште новꙑ съборъ. цръквънꙑѧ дѣт окрьсть стоѧштꙙ.  аѭште словесънааго беꙁ льст млѣка словес. съсъ ѹма совго дамъ. не да накръммꙑ хъ ... нъ да любьве  ꙁно прѣставмъ С 384.27 Изч С Гр ϑηλή μαζός сьсъ Нвб Срв сисък м Дюв сиса ’женска гръд’ ж НТ Дюв ЕтМл сиска ж ЕтМл съсец м РРОДД