Старобългарски речник
състѫпт сѧ 
състѫпт сѧ -състѫплѭ сѧ -състѫпш сѧ св Събера се, съединя се, слея се не бо нъ гда ꙁдошꙙ ꙁъ егупта. вдѣвъше море растѫпвъше сꙙ.  пакꙑ състѫпвъше. на многа ѹдеса. глаголашꙙ сътвор намъ богꙑ. же прѣдъ нам подѫтъ С 417.6—7 Изч С Гр σύνειμι [εἶναι] Нвб Срв състъпча, състъпквам НТ ЕтМл