Старобългарски речник
състрѣлꙗт 
състрѣлꙗт -състрѣлꙗѭ -състрѣлꙗш св Убия със стрела, застрелям ѣко се грѣшъніці налѩшѩ лѫкь. ѹготовашѩ стрѣлꙑ въ тѹлѣ. състрѣлѣті въ мракь правꙑѩ сръдьцемь СП 10.3 орѫже іꙁвлѣшѩ грѣшьнї. налѩшѩ лѫкъ свої. състрѣлѣт нщаего ї ѹбогаего СП 36.14 Образно. не матъ бо слꙑ авѣ пакост творт. токꙿмо помꙑшлень състрѣлѣт СЕ 88b 11—12 покрꙑ мѩ отъ сонъма ꙁълобвꙑхъ. ї отъ множьства дѣлаѭщіхъ неправьдѫ. їже ꙁострішѩ ѣко орѫжье ѩꙁꙑкъї своѩ. налѩшѩ лѫкъ своі.  вещь горькѫ състрѣлѣті вь танꙑхъ непороьна. вьнеꙁаапѫ състрѣлѣѭтъ  не ѹбоѩтъ сѩ СП 63.5 Изч СП СЕ Гр κατατοξεύω καταβάλλω състрѣлѣт състрѣлѣті Нвб Срв [за]стрелям, [у]стреля