Старобългарски речник
състрот 
състрот -състроѭ -състрош св 1. Устроя, уредя, наглася воле же ѹбо посрѣдѣ хъ вьведъша памꙙть на обьштѫ польꙁѫ. отъ н҄хъ прѣстоѧштїхъ състромъ. прѣдъпокаꙁавъше вьсѣмъ. ꙗкоже нарьтан мѫжь схъ мѫжьства С 83.5 2. Помиря, примиря благословьнъ грꙙдꙑ жрътвѫ собоѭ ꙁа нꙑ прнесетъ.  вьсꙙ оцѣстт грѣхꙑ.  сь отьцьмь сꙑ състрот С 342.9 сего дѣл҄ьма бо сьнде сꙑнъ бж. да състротъ наше стьство съ богомь С 423.8 Изч С Гр καϑίσταμαι καταλλάσσω Нвб Срв [у]строя