Старобългарски речник
състоꙗт сѧ 
състоꙗт сѧ -състоѭ сѧ -състош сѧ несв 1. Състоя се, съставен съм от нещо боьстꙗ же обраꙁъ отъ дъвоего сего състотъ сѧ. ѹен доброестънꙑ  дѣан благꙑ ХЛ IIВа 24—25 2. Осъществявам се, ставам, състоя се ꙁаповѣдаѧ  сьвѣдѣтельствѹѧ о вьсѣхъ. сповѣдат  славт. нераꙁꙿдѣлꙗмѫѭ  кѹпꙿносѫштѫѭ троцѫ. отьца  сꙑна  свꙙтааго дѹха. ꙗко тѣмъ доброьстънꙑмъ сповѣданмъ. съпасен ловѣьско състотъ сꙙ С 208.1 Изч С ХЛ Гр συνίσταμαι Нвб състоя [се] ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ДА