Старобългарски речник
състоꙗнь 
състоꙗнь -ꙗ ср Устойчивост, упорство, твърдост м҃ сѫтъ мѫжь. ꙗкоже днѫ дшѫ мѫште. въ раꙁдѣл҄ена тѣлеса. а въ дномъ съдꙑхан.  дн҄ен вѣрꙑ. дно же  трьпѣн же протвѫ лютꙑмъ.  състоꙗнже ꙁа стнѫ покаꙁашꙙ С 82.20 Изч С Гр ἔνστασις състоꙗн Нвб Срв състояние ’положение, в което се намира лице или предмет в определен момент ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ЕтБАН добро имотно положение, благосъстояние ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ЕтБАН липса на движение, покой, застой ’ ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ЕтБАН