Старобългарски речник
състольнкъ 
състольнкъ -а м 1. Помощник, приближен она же велм отъсковъш ꙁде вь слѣдъ състольнка кнꙙжа.  аб ꙁдꙑха С 234.1 2. Съзаседател, участник, сътрудник божьствьнї же отьц льсть облвъше ... вѣрънꙑмъ прѣдашꙙ. повѣдавъш коньстатнѹ цѣсарѹ. такожде вѣроват. акꙑ състольнкѹ сѫштѹ ѹставьню правꙑѧ вѣрꙑ С 189.20—21 Изч С Калка от гр συγκάϑεδρος σύνεδρος Нвб Срв столник ’титла на болярин’ ОА БТР