Старобългарски речник
съставъ 
съставъ -а м 1. Същност, естество тѣмъ бо раꙁбонкъ въско съ крьста въ ра. же бо  вдѣ га посрѣдѹ всꙙшта.  вьсь мръ трꙙсѫштъ сꙙ страхомь ... дьньнꙑ же свѣтъ бѣжꙙшть.  съставѹ нѹ свого отьмештѫть сꙙ С 426.23 2. Същество, организъм, физическо тяло ꙇ вълож ѹмъ въ срце мое стааго твоего дха. хранѧща дшѭ моѭ  тѣло. ꙇ вꙿсѧ ѹдꙑ тѣлес моего. ꙇ вꙿсь жвотъ състава моего. отъ вꙿсего ꙁълодѣѣ. ꙇ отъ вꙿсѣкоѩ сѣт непрѣꙁннꙑ СЕ 37b 11 даждъ м ѡ владꙑко. сего всꙙштааго на дрѣ (!) нага. да покрꙑѭ покрꙑвьшааго мого състава наготѫ С 455.10 3. Ипостас, лице — едно от проявленията на единния Бог еже сѧ прѣстаа троца реетъ. оць  снъ ꙇ стꙑ дхъ. тр състав съльно въ едномь бжьствѣ СЕ 67а 14 не бо н отьць прѣстанетъ кол же бꙑт ꙗкоже стъ съставомъ. не бо нтоже троцꙙ охѹдѣ С 327.30 Изч СЕ С Гр τὰ στοιχεῖα φύσις ὑπόστασις Нвб състав ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР Срв състава ’става’ ж ДА