Старобългарски речник
съставл҄ень 
съставл҄ень -ꙗ ср трьм съставл҄ень τρισυπόστατος Според християнското учение [за Бога] — който се състои от три лица [ипостаси] — Бог Отец, Бог Син и Свети Дух като проявление на единната Божия същност; състоящ се от три лица, образуващи единство; триединен тѣмъ  днѣмъ поклон҄енмъ слѹжмъ. дно трьм сьставьн божьство. беꙁ наꙙла. бе сътворенꙗ С 327.26 Изч С сьставьн Нвб съставление остар ВА ЕтМл Срв съставяне