Старобългарски речник
съставт 
съставт -съставлѭ -съставш св 1. Съставя, образувам [от различни части, елементи и под.] тꙑ отъ етꙑръ стѹх тварь съставль. етꙑръм врѣменꙑ. крѫгъ лѣтѹ вѣньалъ ес СЕ 4а 1 2. Създам, сътворя ꙇ посъл слово твое съмѣреное. ꙇ отвръꙁ ѹш его. дажд емѹ слꙑшат. прѣстое евћле твое. ꙇ глꙑ ѩже ес съставлъ въ лцѣхъ СЕ 32а 11—12 да ꙁапрѣттъ тебѣ гь дѣволе. отъ не сѫщхъ въ бꙑте. вꙿсе бголѣпъное словомь съставль СЕ 56b 19 тво бо то г сътворьшааго.  отъ не сѫштхъ насъ сьставьша.  съплескавъша.  падъшꙙ пакꙑ С 342.14 прсꙙꙁ къ пльт м сьставьнѣ беꙁъ ловѣьскааго сѣмене С 503.27 Устроя, уредя. бъ гь ї просвьтѣ сѩ намъ. съставте праꙁдьнкъ въ осѣнѣѭштїхъ. до рогъ олътарьвънꙑхъ СП 117.27 Направя. не бо нъ аште  ꙁлатомъ съставьна т бꙑшꙙ ѹста бꙑла.  каменмъ ьстънꙑмь не тольма сꙙ бꙑшꙙ свьтѣла С 380.18 3. Построя, изградя, основа  въселі тѹ лаѭщѩѩ. ї съставішѩ градꙑ обітѣльнꙑѩ СП 106.36 блаженкъ ѹбо отьць нашъ сава. пршъдъ отъ скуопол  новѫѭ съставвъ лаврѫ С 293.5—6 4. Изпълня, осъществя ѣко. ѹклонішѩ на тѩ ꙁълаѣ помꙑслішѩ.  съвѣтꙑхъже не въꙁмогѫ съставіті СП 20.12 съставт побѣдѫ ἵστημι τρόπαιον Донеса победа, победя с же мръ съставтъ по вьсемѹ мрѹ. побѣдѫ С 502.14 съставт рать συγκροτέω τὸν πόλεμον Обявя война ште же не кръштенѹ сѫштѹ добьꙗ сѫшта  храбъра. съ сьвѣтомъ же обою цѣсарѹ. съставшꙙ рать на поганꙑ. ѹжегъшꙙѧ ѹала цѣсара С 197.5—6 Изч СП СЕ С Гр συναρμόζω συνίστημι συνίσταμαι ὑφίστημι σύγκειμαι ἵστημι сьставт съставіті съставіт Нвб съставя [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА