Старобългарски речник
сърѣтень 
сърѣтень -ꙗ ср 1. Среща, посрещане полѹ ношт же въпль бꙑстъ. се женхъ грѧдетъ. ꙇсходте вь сърѣтене его М Мт 25.6 З, А, СК. Срв. С369.4  абе всь градъ ꙁде вь сърѣтене ісѹ СК Мт 8.34 въстані вь сърѣтенье мое СП 58.5 да пожвъш ѹгодъно тебѣ. ѣко свѣщѭ да т прностъ. цѣломѫдрѣ свѣтълость. мѵро твохъ дѣлъ. непрѣстанꙿно мастмѫ. вь сърѣтене тебе нбсънааго женха СЕ 81а 12 нктоже да не невѣстъ сьрѣтенꙗ цѣсара С 319.16 ꙁдошꙙ на сьрѣтен ꙁꙙт  невѣстѣ С 368.27—28  текъ днъ отъ братѧ на сьрѣтень го. вьꙁꙙт водонось оть н҄его С 551.3 де на сьрѣтень юньцѹ С 566.6—7 2. Зла [лоша] среща цѣл болѧщааго гі. ꙇ простьр емѹ рѫкѫ клюбѣ. ꙇ вьꙁдвгн  отъ сърѣтене недѫжънꙑхъ СЕ 26а 5 3. църк Сретение Господне — християнски празник, празнуван на 2 февруари мⷺца ферваⷬ҇ б҃ сьрѣтене га наⷲ҇ сха А 114b 13 (н). сьрѣтене гне А 158а 26 М З А СК СП СЕ С Гр προήγησις ὑπάντησις ἀπάντησις συνάντησις сърѣтене сърѣтенье сьрѣтень сьрѣтен сьрѣтене Нвб сретение остар ВА АК РРОДД ЕА ДА Сретение [Господне], Сретене диал ЕтМл ДА