Старобългарски речник
сърнѫт 
сърнѫт -сърнѫ -сърнеш св съ стѣнъ сърнѫт κατακρημνίζω Хвърля с главата надолу, изхвърля ждове же ꙁавстѭ  рьвьньмь обьѧт. овогда каменмъ бꙗхѫ га. дрѹгоц же окѹшаахѫ сꙙ съ стѣнъ сърнѫт С 480.30 Изч С Нвб срина [се] ОА ВА НТ Дюв НГер БТР АР ДА