Старобългарски речник
сърадоват сѧ
сърадоват сѧ
-сърадѹѭ сѧ
-сърадѹш сѧ
св
Сърадвам се, зарадвам се заедно с някого, споделя радостта на някого
ꙇ на радость поꙁъва нꙑ бесплотънꙑѩ. сърадѹте м сѧ. ѣко обрѣтъ пакꙑ драгъмѫ погꙑбъшѭѭ м
СЕ
84а 13—14
Изч
СЕ
Нвб
сърадвам [се]
ОА
ВА
Дюв
ЕтМл
БТР
АР