Старобългарски речник
съпѧт
съпѧт
-съпьнѫ
-съпьнеш
св
1. Спъна, препъна
ті съпѩті бꙑшѩ і падѫ. мꙑ же въстахъмъ і прості бꙑхомъ
СП
19.9
2.
Прен. Победя, надвия, разгромя
съпѩлъ есі въсѩ въстаѭщѩ на мѩ
СП
17.40
3.
Прич. мин. страд. като същ.
съпѧт
м
мн
[οἱ] πεπεδημένοι
Тези, които са свързани, оковани
съвꙙꙁанъ бꙑстъ. вꙙжꙙ въ облацѣхъ водъ. рѣшꙙ сьпꙙтꙑѧ мѫжьствомъ
С
431.25
Изч
СП
С
Гр
συμποδίζω
съпѩт
съпѩті
сьпꙙт
Нвб
спъна [се]
ОА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
спинам
диал
ДА
спънат ’свързан, завързан
АК
ДА
скован
’
АК
ДА