Старобългарски речник
съпьсат 
съпьсат -съпшѫ -съпшеш св несв съпсат -съпсаѭ -съпсаш 1. Напиша, отбележа в писмен вид аще бо бісте вѣрѫ малі мосеові. вѣрѫ бісте мѣлі  мьнѣ. о мнѣ бо тъ сьпіса А Йо 5.46 Запиша, опиша в текст. мнѣ же ѡ прѣсто  хръстолюбьно послѹшані. ѹпражꙿн҄енꙗ мѫенꙗ съѱат С 54.16 съпса же памꙙть стꙑхъ. саꙗ нѣкꙿто менемь. сꙑнъ адавовъ С 271.19 потъшта сꙙ съ вьсѣкоѭ тврьдостѭ съпсат. на въꙁгражден.  ѹспѣхъ.  съпасен  ѹспѣхъ (!) потаѭштмъ С 271.28 ꙗко мноꙁѣмъ васнь по того ѹмрьтв спѣшьнѣ бѫдетъ съѱат. трѹдꙑ же  гон҄енꙗ  бѣдꙑ. ѧже подъѧ ꙁа правовѣр С 302.4—5 2. Споразумея се, разбера се ѡ раꙁбоініе. желѣемѫѭ татьбѫ. крадомѹмѹ ісповѣдаѩ. ꙇ велкꙑ мъꙁдꙑ рабꙁбоіскꙑѩ (!). съпсавъ К 11b 31 3. Прич. сег. деят. като същ. съпсаѭще м мн συγγραφεῖς Тези, които записват [описват]; записващите, описващите нъ сего нѣмь съпсаѭштмъ. оставьѭ съповѣдат С 302.2 4. Прич. мин. страд. като същ. съпьсано ср ед σύγγραμμα Съчинение; това, което е записано, написано съпсано се остав на накаꙁан намъ.  до нꙑн҄ѣшьнꙗго мѣт намъ памꙙть ѹенꙗ го С 124.18 Изч А К С Гр γράφω συγγράφω συγγράφομαι ἀναγράφω сьпісат съпсат съѱат Нвб Срв спиша, списвам ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР списувам диал НТ ЕтМл ДА