Старобългарски речник
съпьрѣт сѧ 
съпьрѣт сѧ -съпьрѭ сѧ -съпьрш сѧ св Започна да споря, вляза в спор с някого пото пае сама гнѣвл҄ѫ їѡсфа. да ꙁаражѫ млъанмъ отъвѣштан. да съвꙙжѫ млъанмъ ѹстьнѣ. т съ агг҄еломъ невдмо съпьрѫ сꙙ С 242.8—9 Изч С Гр δικάζομαι Нвб Срв спретам се остар ВА спречкам се ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР