Старобългарски речник
съпѹстт
съпѹстт
-съпѹщѫ
-съпѹстш
св
Спусна [от небето], пратя, изпратя на земята
благꙑ млосрьдꙑ бъ. же вꙿса боѧштмъ сꙙ го. обло ѹдобь подаѧ ... дъждъ съпꙋст многъ на ꙁемьѭ
С
530.27—28
Образно.
свꙙтъ с боже. же божьствомъ свомъ съпѹствꙑ ѹбогѹѹмѹ алеѯандрѹ. помоштъ сь небесе
С
164.12
Изч
С
Гр
καταπέμπω
съпꙋстт
Нвб
спусна
ОА
ВА
АК
НТ
ЕтМл
БТР
АР
РРОДД
ДА